Свърши се - магията е развалена.

Сега всеки поема по пътя си.

А се обичахме така...

За тебе бях аз целият свят,

ти даваше смисъл на моите дни.

Но в живота някога става така

и няма нищо, което да сторим.

Няма смисъл - достатъчно безсмислени опити.

Дойде моментът за тежката дума...

Страх ни е да я изречем,

макар да знаем, че е време.

Започваш, но се спираш...

Поемам дъх, събирам кураж,

но и аз някак си не мога.

Погледите ни се срещат,

виждам болка в твоите очи,

усмихваме се сладко-горчиво

и двамата едновременно го изричаме:

Сбогом!