Jul 27, 2010, 9:11 AM

Сбогом

  Poetry » Love
954 0 1

Свърши се - магията е развалена.

Сега всеки поема по пътя си.

А се обичахме така...

За тебе бях аз целият свят,

ти даваше смисъл на моите дни.

Но в живота някога става така

и няма нищо, което да сторим.

Няма смисъл - достатъчно безсмислени опити.

Дойде моментът за тежката дума...

Страх ни е да я изречем,

макар да знаем, че е време.

Започваш, но се спираш...

Поемам дъх, събирам кураж,

но и аз някак си не мога.

Погледите ни се срещат,

виждам болка в твоите очи,

усмихваме се сладко-горчиво

и двамата едновременно го изричаме:

Сбогом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вергина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...