Jul 27, 2010, 9:11 AM

Сбогом

  Poetry » Love
959 0 1

Свърши се - магията е развалена.

Сега всеки поема по пътя си.

А се обичахме така...

За тебе бях аз целият свят,

ти даваше смисъл на моите дни.

Но в живота някога става така

и няма нищо, което да сторим.

Няма смисъл - достатъчно безсмислени опити.

Дойде моментът за тежката дума...

Страх ни е да я изречем,

макар да знаем, че е време.

Започваш, но се спираш...

Поемам дъх, събирам кураж,

но и аз някак си не мога.

Погледите ни се срещат,

виждам болка в твоите очи,

усмихваме се сладко-горчиво

и двамата едновременно го изричаме:

Сбогом!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вергина Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...