27.07.2010 г., 9:11

Сбогом

952 0 1

Свърши се - магията е развалена.

Сега всеки поема по пътя си.

А се обичахме така...

За тебе бях аз целият свят,

ти даваше смисъл на моите дни.

Но в живота някога става така

и няма нищо, което да сторим.

Няма смисъл - достатъчно безсмислени опити.

Дойде моментът за тежката дума...

Страх ни е да я изречем,

макар да знаем, че е време.

Започваш, но се спираш...

Поемам дъх, събирам кураж,

но и аз някак си не мога.

Погледите ни се срещат,

виждам болка в твоите очи,

усмихваме се сладко-горчиво

и двамата едновременно го изричаме:

Сбогом!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вергина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...