Сбогом, изгубено време
СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Май нямаше, нямаше време
от толкова много проблеми.
То бързо пристигна и литна
край нас с младостта колоритна.
Повдигнах ресници тогава
от моята дълга забрава –
обърках за миг аз коя съм,
къде и защо тук дошла съм.
Животът веднъж ни се дава
и грешките трудно прощава.
За време изгубено плащаш –
във него не ще се завръщаш.
Пилееш ли обич голяма –
не ще да сте повече двама.
Е, сбогом, изгубено време!
Пак кретам във своите проблеми...
Сам всеки гради си късмета.
Не винете съдбата проклета!
24.06.2016 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
