Сбогом, изгубено време
СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Май нямаше, нямаше време
от толкова много проблеми.
То бързо пристигна и литна
край нас с младостта колоритна.
Повдигнах ресници тогава
от моята дълга забрава –
обърках за миг аз коя съм,
къде и защо тук дошла съм.
Животът веднъж ни се дава
и грешките трудно прощава.
За време изгубено плащаш –
във него не ще се завръщаш.
Пилееш ли обич голяма –
не ще да сте повече двама.
Е, сбогом, изгубено време!
Пак кретам във своите проблеми...
Сам всеки гради си късмета.
Не винете съдбата проклета!
24.06.2016 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
