Aug 10, 2016, 4:24 PM

Сбогом, изгубено време

  Poetry » Other
946 1 15

                                           СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ

 

 

                                    Май нямаше, нямаше време

                                    от толкова много проблеми.

                                    То бързо пристигна и литна

                                    край нас с младостта колоритна.

 

                                    Повдигнах ресници тогава

                                    от моята дълга забрава –

                                    обърках за миг аз коя съм,

                                    къде и защо тук дошла съм.

 

                                    Животът веднъж ни се дава

                                    и грешките трудно прощава.

                                    За време изгубено плащаш –

                                    във него не ще се завръщаш.

 

                                    Пилееш ли обич голяма –

                                    не ще да сте повече двама.

 

                                    Е, сбогом, изгубено време!

                                    Пак кретам във своите проблеми...

                                    Сам  всеки гради си късмета.

                                    Не винете съдбата проклета!                                  

                                               24.06.2016 година

                                                             

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за посещението, Мимоза!
    Лека вечер!
  • Харесвам твоята житейска истина.Откровено, чисто,, мъдро споделено!!!
  • Ачо, здравей! Много се радвам на посещението ти и позитивния коментар! Винаги е добре, когато ти дойде приятел на гости.
    Желая ти прохлада в горещата вечер и творческо вдъхновение!
  • Поздрави мила приятелко ,докосна ме !!!До нови!!!
  • Здравейте, приятели - Рени, Жени, Руми, Вили, Али, Любомир!
    Благодаря ви, че не ме забравихте и този път!
    Хубав августовски ден ви желая и творческо вдъхновение!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...