Очите ми за миг се намокриха,

заплуваха в море от сълзи.

Те с поглед те намериха,

около ангели за теб дошли.

Обидих се на себе си,

не можех да помогна,

сигурно ме питаше "Къде си?

Та ти винаги стоеше с мен..."

и с погледа си жален така ме трогна.

И някой ще ми се присмее, че пиша за теб слова -

не привързване, а начин на живот нарича се това.

Навярно всеки имал е приятел

или то любим предмет.

На мен не ми е нужен гадател,

да открия най-скъпото в теб.

Ти бе част от моя свят,

с теб прекарах доста време.

Дори и птичките знаят,

че ти изживя с мен детското ми бреме.

Спомен винаги ще пазя в своето сърце -

как нежно си те гушках и целувах,

хванала те здраво с двете си ръце.

А ти, видимо доволна,

подаваше към мен глава

и започваше да ми мъркаш,

докато заспя.

Сбогом, Кейти....