Sep 23, 2009, 2:37 PM

Сбогом, коте!

  Poetry » Other
949 0 0

Очите ми за миг се намокриха,

заплуваха в море от сълзи.

Те с поглед те намериха,

около ангели за теб дошли.

Обидих се на себе си,

не можех да помогна,

сигурно ме питаше "Къде си?

Та ти винаги стоеше с мен..."

и с погледа си жален така ме трогна.

И някой ще ми се присмее, че пиша за теб слова -

не привързване, а начин на живот нарича се това.

Навярно всеки имал е приятел

или то любим предмет.

На мен не ми е нужен гадател,

да открия най-скъпото в теб.

Ти бе част от моя свят,

с теб прекарах доста време.

Дори и птичките знаят,

че ти изживя с мен детското ми бреме.

Спомен винаги ще пазя в своето сърце -

как нежно си те гушках и целувах,

хванала те здраво с двете си ръце.

А ти, видимо доволна,

подаваше към мен глава

и започваше да ми мъркаш,

докато заспя.

Сбогом, Кейти....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...