Sep 23, 2009, 2:37 PM

Сбогом, коте!

  Poetry » Other
950 0 0

Очите ми за миг се намокриха,

заплуваха в море от сълзи.

Те с поглед те намериха,

около ангели за теб дошли.

Обидих се на себе си,

не можех да помогна,

сигурно ме питаше "Къде си?

Та ти винаги стоеше с мен..."

и с погледа си жален така ме трогна.

И някой ще ми се присмее, че пиша за теб слова -

не привързване, а начин на живот нарича се това.

Навярно всеки имал е приятел

или то любим предмет.

На мен не ми е нужен гадател,

да открия най-скъпото в теб.

Ти бе част от моя свят,

с теб прекарах доста време.

Дори и птичките знаят,

че ти изживя с мен детското ми бреме.

Спомен винаги ще пазя в своето сърце -

как нежно си те гушках и целувах,

хванала те здраво с двете си ръце.

А ти, видимо доволна,

подаваше към мен глава

и започваше да ми мъркаш,

докато заспя.

Сбогом, Кейти....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...