Очите ми за миг се намокриха,
заплуваха в море от сълзи.
Те с поглед те намериха,
около ангели за теб дошли.
Обидих се на себе си,
не можех да помогна,
сигурно ме питаше "Къде си?
Та ти винаги стоеше с мен..."
и с погледа си жален така ме трогна.
И някой ще ми се присмее, че пиша за теб слова -
не привързване, а начин на живот нарича се това.
Навярно всеки имал е приятел
или то любим предмет.
На мен не ми е нужен гадател,
да открия най-скъпото в теб.
Ти бе част от моя свят,
с теб прекарах доста време.
Дори и птичките знаят,
че ти изживя с мен детското ми бреме.
Спомен винаги ще пазя в своето сърце -
как нежно си те гушках и целувах,
хванала те здраво с двете си ръце.
А ти, видимо доволна,
подаваше към мен глава
и започваше да ми мъркаш,
докато заспя.
Сбогом, Кейти....
© Евита Всички права запазени