15 сент. 2009 г., 23:39

Сбогом лято

1K 0 0

Отрязвам косите 
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист
нозете ми пари,
топлият бриз
страните ми гали.
Затварям очи,
върху ми си ти,
от морски сълзи
ликът ти блести,
устни целуваш,
с пръсти тършуваш,
рани лекуваш,
в душата ми с нежност нахлуваш.

От изток ветрец,
на златната есен
разпръсква прашец,
за довиждане песен
подсвирква скорец,
таралежи от кестен
подсещат за първия звънец.
И белият хлад,
и нощният мрак,
и от спомени склад
приближават се пак,
но няма страх
от снежна покривка,
защото съм алманах
на твоята душа, на твоята усмивка.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....