15 сент. 2009 г., 23:39

Сбогом лято

1K 0 0

Отрязвам косите 
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист
нозете ми пари,
топлият бриз
страните ми гали.
Затварям очи,
върху ми си ти,
от морски сълзи
ликът ти блести,
устни целуваш,
с пръсти тършуваш,
рани лекуваш,
в душата ми с нежност нахлуваш.

От изток ветрец,
на златната есен
разпръсква прашец,
за довиждане песен
подсвирква скорец,
таралежи от кестен
подсещат за първия звънец.
И белият хлад,
и нощният мрак,
и от спомени склад
приближават се пак,
но няма страх
от снежна покривка,
защото съм алманах
на твоята душа, на твоята усмивка.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...