15.09.2009 г., 23:39

Сбогом лято

1K 0 0

Отрязвам косите 
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист
нозете ми пари,
топлият бриз
страните ми гали.
Затварям очи,
върху ми си ти,
от морски сълзи
ликът ти блести,
устни целуваш,
с пръсти тършуваш,
рани лекуваш,
в душата ми с нежност нахлуваш.

От изток ветрец,
на златната есен
разпръсква прашец,
за довиждане песен
подсвирква скорец,
таралежи от кестен
подсещат за първия звънец.
И белият хлад,
и нощният мрак,
и от спомени склад
приближават се пак,
но няма страх
от снежна покривка,
защото съм алманах
на твоята душа, на твоята усмивка.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...