15.09.2009 г., 23:39

Сбогом лято

997 0 0

Отрязвам косите 
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист
нозете ми пари,
топлият бриз
страните ми гали.
Затварям очи,
върху ми си ти,
от морски сълзи
ликът ти блести,
устни целуваш,
с пръсти тършуваш,
рани лекуваш,
в душата ми с нежност нахлуваш.

От изток ветрец,
на златната есен
разпръсква прашец,
за довиждане песен
подсвирква скорец,
таралежи от кестен
подсещат за първия звънец.
И белият хлад,
и нощният мрак,
и от спомени склад
приближават се пак,
но няма страх
от снежна покривка,
защото съм алманах
на твоята душа, на твоята усмивка.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...