Сбогом, Пиеро

26 дек. 2012 г., 20:16

Поэзия » Другая

452 0 3

Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни.
Май бях до тука.
Играх ужасно смело. Тънко бе въжето.
Люлеех се и затаявах дъх.
Някъде над мене бе небето...
Не го поглеждах. Нишката следях.
Разплитащи се, попрогнили нишки.
Свистящия ти поглед. Като бич.
Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Не ми отива да играя мишка.
Крилете ми завърза със лико.
Понечих ли да литна... да ме впива.
И после пак ревящите трибуни.
С преяли, озверели същества.
Аплодисменти, казваш, били?...
А бяха тътени по голата душа.
Тогава скъса се въжето.
Пропаднах като камък в пустота.
Над мене куполът раздрано се ухили.
Видях небето. Спомних си. И полетях.

~Endless~

Сбогом, Пиеро

Свързани произведения

Комментарии

Предложения