26.12.2012 г., 20:16

Сбогом, Пиеро

629 0 3
    Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Отдавна циркът отесня до скъсване.
Разпадащи се куполи, ужасни
нахилени клоуни. 
Май бях до тука.
Играх ужасно смело. Тънко бе въжето.
Люлеех се и затаявах дъх.
Някъде над мене бе небето...
Не го поглеждах. Нишката следях.
Разплитащи се, попрогнили нишки.
Свистящия ти поглед. Като бич.
Довиждане и... сбогом, Пиеро.
Не ми отива да играя мишка.
Крилете ми завърза със лико.
Понечих ли да литна... да ме впива.
И после пак ревящите трибуни.
С преяли, озверели същества.
Аплодисменти, казваш, били?...
А бяха тътени по голата душа.
Тогава скъса се въжето.
Пропаднах като камък в пустота.
Над мене куполът раздрано се ухили.
Видях небето. Спомних си. И полетях.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...