10 авг. 2008 г., 17:26

Сбогом, приятелю

974 0 0
Ти си тръгна без да кажеш "Сбогом!",
ей така - като на шега.
И душата моя пак остана
да се лута празна и сама.

И питам се защо ли е устроен
от векове насам така светът -
в приятелството единият да се чувства все виновен,
а другият безгрижно да продължава своя път?

За мен ти беше като тайнствен амулет,
който ме правеше винаги щастлива.
Височини, препятствия превземах всеки път
с лекота и с усмивка - лъчезарна и игрива.

Ти си тръгна и аз за кой ли път
останах пак в тъмното сама.
Застанала на този кръстопът
ще трябва верен път да избера.

Поспри за миг!
Аз искам да ти кажа
преди да си заминеш две слова.
Не мога ли пред тебе в защита
да промълвя:
"Прости ми! Може би слаба,
но аз все пак съм ЖЕНА!..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...