Ти си тръгна без да кажеш "Сбогом!",
ей така - като на шега.
И душата моя пак остана
да се лута празна и сама.
И питам се защо ли е устроен
от векове насам така светът -
в приятелството единият да се чувства все виновен,
а другият безгрижно да продължава своя път?
За мен ти беше като тайнствен амулет,
който ме правеше винаги щастлива.
Височини, препятствия превземах всеки път
с лекота и с усмивка - лъчезарна и игрива. ...