Ти си тръгна без да кажеш "Сбогом!",
ей така - като на шега.
И душата моя пак остана
да се лута празна и сама.

И питам се защо ли е устроен
от векове насам така светът -
в приятелството единият да се чувства все виновен,
а другият безгрижно да продължава своя път?

За мен ти беше като тайнствен амулет,
който ме правеше винаги щастлива.
Височини, препятствия превземах всеки път
с лекота и с усмивка - лъчезарна и игрива.

Ти си тръгна и аз за кой ли път
останах пак в тъмното сама.
Застанала на този кръстопът
ще трябва верен път да избера.

Поспри за миг!
Аз искам да ти кажа
преди да си заминеш две слова.
Не мога ли пред тебе в защита
да промълвя:
"Прости ми! Може би слаба,
но аз все пак съм ЖЕНА!..."