Сбогом, росице
Сутрин се будя под силното слънце
жаден, с надежда те чакам. Върни се!
A ти си отиваш все тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Денем те искам жадна до мене,
покриваш в обвивка желаните дни.
Докосвам те нежно, душата ми стене,
отправям молбата пред твойте стени.
Вечер в кошмари пак се пробуждам,
очите не виждат покоя в съня ми,
а ти изчезваш пак тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Сега загубил те! Запазил съм спомена,
отминали, дните в години се сливат.
Сбогом! Отивай си, моя росице,
ще пазя сълзите, те всичко отмиват.
LIKADEVONEN / 25.08.07y. 18:30h. /
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Деведжиев Все права защищены
