Сбогом, росице
Сутрин се будя под силното слънце
жаден, с надежда те чакам. Върни се!
A ти си отиваш все тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Денем те искам жадна до мене,
покриваш в обвивка желаните дни.
Докосвам те нежно, душата ми стене,
отправям молбата пред твойте стени.
Вечер в кошмари пак се пробуждам,
очите не виждат покоя в съня ми,
а ти изчезваш пак тъй далече,
моя малка прекрасна росице.
Сега загубил те! Запазил съм спомена,
отминали, дните в години се сливат.
Сбогом! Отивай си, моя росице,
ще пазя сълзите, те всичко отмиват.
LIKADEVONEN / 25.08.07y. 18:30h. /
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Деведжиев Всички права запазени
