LIKADEVONEN (Илия Деведжиев) LIKADEVONEN (Илия Деведжиев)
31
Mar 8, 2008, 9:40 PM

Сбогом, росице

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Сутрин се будя под силното слънце
жаден, с надежда те чакам. Върни се!
A ти си отиваш все тъй далече,
моя малка прекрасна росице.

Денем те искам жадна до мене,
покриваш в обвивка желаните дни.
Докосвам те нежно, душата ми стене,
отправям молбата пред твойте стени.

Вечер в кошмари пак се пробуждам,
очите не виждат покоя в съня ми,
а ти изчезваш пак тъй далече,
моя малка прекрасна росице.

Сега загубил те! Запазил съм спомена,
отминали, дните в години се сливат.
Сбогом! Отивай си, моя росице,
ще пазя сълзите, те всичко отмиват.

LIKADEVONEN / 25.08.07y. 18:30h. /

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Деведжиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0