Сбогом, самота!
Здравей, проклетице! И сбогом!
Последно ще ти кажа - вече не!
Със силата на разума и словото,
разбирай ме, че адски съм добре!
Откакто позволих да ме обсебваш,
денят ми замъгля във късна есен.
За всяка птица имало небе,
и полетите всякога са лесни.
Не знаех, ала сляпото прогледна.
И Господ да опази този взор!
Богатството - невидимо за бедния.
И често свободата е затвор.
Та, няма да изплача тегобите си.
Отивай си със здраве и наслука!
Заменям те със огъня в очите.
И честно, ама хич не ми и пука!
Върви да угнетиш домът на лошите!
За мене си прочетена и вехта.
Аз щастие намерих неотложно.
Самотна ще си ти, и все проклета!...
Стихопат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
