diesto (Данаил Антонов)
973 520
8.06.2019 г., 3:12 ч.

Сбогом, самота! 

  Поезия » Любовна
451 6 4

Здравей, проклетице! И сбогом! 

Последно ще ти кажа - вече не! 

Със силата на разума и словото, 

разбирай ме, че адски съм добре! 

Откакто позволих да ме обсебваш, 

денят ми замъгля във късна есен. 

За всяка птица имало небе, 

и полетите всякога са лесни. 

Не знаех, ала сляпото прогледна. 

И Господ да опази този взор! 

Богатството - невидимо за бедния. 

И често свободата е затвор. 

Та, няма да изплача тегобите си. 

Отивай си със здраве и наслука! 

Заменям те със огъня в очите. 

И честно, ама хич не ми и пука! 

Върви да угнетиш домът на лошите! 

За мене си прочетена и вехта. 

Аз щастие намерих неотложно. 

Самотна ще си ти, и все проклета!... 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??