24 дек. 2013 г., 14:16

Сбогом, Светлолика...

843 0 13
Ти ли ме повика,
обич светлолика,
в тези мрачни дни на мойто битие...
Рехава къделя,
виж, косите бели,
и във тънка нишка мъка ги преде...

Няма ги искрите
дето във очите
някога горяха като две звезди...
Времето не спира
и по мен гравира
на съдба нелека острите черти...

Време нелюбовно
и небе оловно,
свири зимен вятър във улука с грак...
В риза от коприва,
младост пиперлива,
няма да почука на вратата пак...

Строфи нелирични,
стави ревматични
и артритни пръсти с цвят на никотин...
Вечер тъмно-синя
и горчиво вино -
пак кади самотен стария комин...

Старата позната,
бродеща с косата,
сигурно си мисли вече и за мен...
Сбогом, светлолика,
трудно те отвикнах
и не искам да тревожиш моя ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...