argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
24 дек. 2013 г., 14:16

Сбогом, Светлолика...

838 0 13
Ти ли ме повика,
обич светлолика,
в тези мрачни дни на мойто битие...
Рехава къделя,
виж, косите бели,
и във тънка нишка мъка ги преде...

Няма ги искрите
дето във очите
някога горяха като две звезди...
Времето не спира
и по мен гравира
на съдба нелека острите черти...

Време нелюбовно
и небе оловно,
свири зимен вятър във улука с грак...
В риза от коприва,
младост пиперлива,
няма да почука на вратата пак...

Строфи нелирични,
стави ревматични
и артритни пръсти с цвят на никотин...
Вечер тъмно-синя
и горчиво вино -
пак кади самотен стария комин...

Старата позната,
бродеща с косата,
сигурно си мисли вече и за мен...
Сбогом, светлолика,
трудно те отвикнах
и не искам да тревожиш моя ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0