Dec 24, 2013, 2:16 PM

Сбогом, Светлолика...

  Poetry
841 0 13
Ти ли ме повика,
обич светлолика,
в тези мрачни дни на мойто битие...
Рехава къделя,
виж, косите бели,
и във тънка нишка мъка ги преде...

Няма ги искрите
дето във очите
някога горяха като две звезди...
Времето не спира
и по мен гравира
на съдба нелека острите черти...

Време нелюбовно
и небе оловно,
свири зимен вятър във улука с грак...
В риза от коприва,
младост пиперлива,
няма да почука на вратата пак...

Строфи нелирични,
стави ревматични
и артритни пръсти с цвят на никотин...
Вечер тъмно-синя
и горчиво вино -
пак кади самотен стария комин...

Старата позната,
бродеща с косата,
сигурно си мисли вече и за мен...
Сбогом, светлолика,
трудно те отвикнах
и не искам да тревожиш моя ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...