argonyk (Димитър Никифоров) argonyk (Димитър Никифоров)
93 380
Dec 24, 2013, 2:16 PM

Сбогом, Светлолика...

  Poetry
837 0 13
Ти ли ме повика,
обич светлолика,
в тези мрачни дни на мойто битие...
Рехава къделя,
виж, косите бели,
и във тънка нишка мъка ги преде...

Няма ги искрите
дето във очите
някога горяха като две звезди...
Времето не спира
и по мен гравира
на съдба нелека острите черти...

Време нелюбовно
и небе оловно,
свири зимен вятър във улука с грак...
В риза от коприва,
младост пиперлива,
няма да почука на вратата пак...

Строфи нелирични,
стави ревматични
и артритни пръсти с цвят на никотин...
Вечер тъмно-синя
и горчиво вино -
пак кади самотен стария комин...

Старата позната,
бродеща с косата,
сигурно си мисли вече и за мен...
Сбогом, светлолика,
трудно те отвикнах
и не искам да тревожиш моя ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0