askme
50 250
22 апр. 2016 г., 08:28

Сбогуване 

  Поэзия » Любовная
926 1 3

Минават дните, болката затихва.
Аз бавно се сбогувам с теб, любима.
Все още продължаваш да ми липсваш,
но вече не е чак непоносимо.

 

Без теб ще се науча да живея.
Ще махна всичко наше - да го няма!
Накрая все ще те преодолея
и ще забравя, че били сме двама.

 

Е, да, ще ми е нужно малко време...
Около милион години още.
Но не във броя им е скрит проблема - 
безкрайно дълги в тях са нощите.

 

Едва ли ме разбираш във момента...
А за да можеш, трябва да обичаш
безумно и до край! На сто процента!
И безусловно! И категорично!

 

А не, когато е удобно само.
И не, когато всичко е красиво.
А в трудност да си с мен, до мойто рамо.
Това е обич истинска и жива.

 

Надявам се един ден да се влюбиш.
И да обикнеш някого до лудост.
Когато цяла в него се изгубиш, 
ще разбереш днес колко ми е трудно.

 

Ако тогава спомниш си за мене,
за нас, за думите ми... И за всичко.
Дано сърцето ти за миг да трепне
и да почувстваш как съм те обичал.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... много лоша любима...
  • "Е, да, ще ми е нужно малко време...
    Около милион години още.
    Но не във броя им е скрит проблема -
    безкрайно дълги в тях са нощите."

    Чудесна находка в една затрогваща поетична изповед. Приветствам!
  • Хубав финал...

    ...Е, да, ще ми е нужно малко време...
    Около милион години още.
    Но не във броя им е скрит проблема -
    безкрайно дълги в тях са нощите...
Предложения
: ??:??