Сбогуване
Минават дните, болката затихва.
Аз бавно се сбогувам с теб, любима.
Все още продължаваш да ми липсваш,
но вече не е чак непоносимо.
Без теб ще се науча да живея.
Ще махна всичко наше - да го няма!
Накрая все ще те преодолея
и ще забравя, че били сме двама.
Е, да, ще ми е нужно малко време...
Около милион години още.
Но не във броя им е скрит проблема -
безкрайно дълги в тях са нощите.
Едва ли ме разбираш във момента...
А за да можеш, трябва да обичаш
безумно и до край! На сто процента!
И безусловно! И категорично!
А не, когато е удобно само.
И не, когато всичко е красиво.
А в трудност да си с мен, до мойто рамо.
Това е обич истинска и жива.
Надявам се един ден да се влюбиш.
И да обикнеш някого до лудост.
Когато цяла в него се изгубиш,
ще разбереш днес колко ми е трудно.
Ако тогава спомниш си за мене,
за нас, за думите ми... И за всичко.
Дано сърцето ти за миг да трепне
и да почувстваш как съм те обичал.
