30 июн. 2018 г., 18:25

Сбогуване 

  Поэзия » Свободный стих
405 0 2

Последното, 

което видяха очите ми 
беше гърба ти. 
Не се обърна вече
и настъпи 
световната криза 
във всичките ми 
отношения. 
Този град се изравни 
със земята
след взривените вагони. 
По леглата в лазарета 
останаха само мъртвите. 
Няма да газя по оцелелите 
като бедствие. 
Нито ще чопля с нокът 
мазилката 
на малкото домове, 
все още светещи
в покрайнините.. 
Сега ти носиш на гърба си 
две очи, 
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??