Сбогуване
Последното,
което видяха очите ми
беше гърба ти.
Не се обърна вече
и настъпи
световната криза
във всичките ми
отношения.
Този град се изравни
със земята
след взривените вагони.
По леглата в лазарета
останаха само мъртвите.
Няма да газя по оцелелите
като бедствие.
Нито ще чопля с нокът
мазилката
на малкото домове,
все още светещи
в покрайнините..
Сега ти носиш на гърба си
две очи,
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
