30.06.2018 г., 18:25 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Свободен стих
402 0 2

Последното, 

което видяха очите ми 
беше гърба ти. 
Не се обърна вече
и настъпи 
световната криза 
във всичките ми 
отношения. 
Този град се изравни 
със земята
след взривените вагони. 
По леглата в лазарета 
останаха само мъртвите. 
Няма да газя по оцелелите 
като бедствие. 
Нито ще чопля с нокът 
мазилката 
на малкото домове, 
все още светещи
в покрайнините.. 
Сега ти носиш на гърба си 
две очи, 
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??