30 jun 2018, 18:25

Сбогуване

580 0 2

Последното, 

което видяха очите ми 
беше гърба ти. 
Не се обърна вече
и настъпи 
световната криза 
във всичките ми 
отношения. 
Този град се изравни 
със земята
след взривените вагони. 
По леглата в лазарета 
останаха само мъртвите. 
Няма да газя по оцелелите 
като бедствие. 
Нито ще чопля с нокът 
мазилката 
на малкото домове, 
все още светещи
в покрайнините.. 
Сега ти носиш на гърба си 
две очи, 
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...