30 jun 2018, 18:25

Сбогуване

587 0 2

Последното, 

което видяха очите ми 
беше гърба ти. 
Не се обърна вече
и настъпи 
световната криза 
във всичките ми 
отношения. 
Този град се изравни 
със земята
след взривените вагони. 
По леглата в лазарета 
останаха само мъртвите. 
Няма да газя по оцелелите 
като бедствие. 
Нито ще чопля с нокът 
мазилката 
на малкото домове, 
все още светещи
в покрайнините.. 
Сега ти носиш на гърба си 
две очи, 
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...