Jun 30, 2018, 6:25 PM

Сбогуване 

  Poetry » Free verse
403 0 2

Последното, 

което видяха очите ми 
беше гърба ти. 
Не се обърна вече
и настъпи 
световната криза 
във всичките ми 
отношения. 
Този град се изравни 
със земята
след взривените вагони. 
По леглата в лазарета 
останаха само мъртвите. 
Няма да газя по оцелелите 
като бедствие. 
Нито ще чопля с нокът 
мазилката 
на малкото домове, 
все още светещи
в покрайнините.. 
Сега ти носиш на гърба си 
две очи, 
а аз съм в тъмното
и се сбогувам.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??