Сбогуване
Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена
или щедро протегната, топла и силна ръка.
Много думи дочух, деклариращи честност и истина,
но не срещнах зад тях ни почтеност, ни чисти дела.
Уж без страх всеки път се разтварях, а падах сред блатото
на дребнави души, подлостта си нарекли съдба,
но утехата жалка от битка - онази, познатата -
просто не е за мен. И това не е моя война.
Не, не ми е проблем, че била съм отново излъгана -
нито аз, нито някой наивен глупак, като мен.
Помислете за вас - като демон ви дебне зад ъгъла
черна злоба, която трови с жлъч само вашия ден.
Още трябвам ви, знам. Приведете в готовност усмивките,
подсладете ги с фалш, подплатете с мечти за добруване.
Аз стоя срещу вас, но свалих от очите завивката
и приветливо махам с ръка, за съдречно сбогуване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
