Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.
Всеки има посока и избор - усмивка неискрена
или щедро протегната, топла и силна ръка.
Много думи дочух, деклариращи честност и истина,
но не срещнах зад тях ни почтеност, ни чисти дела.
Уж без страх всеки път се разтварях, а падах сред блатото
на дребнави души, подлостта си нарекли съдба,
но утехата жалка от битка - онази, познатата -
просто не е за мен. И това не е моя война.
Не, не ми е проблем, че била съм отново излъгана -
нито аз, нито някой наивен глупак, като мен.
Помислете за вас - като демон ви дебне зад ъгъла
черна злоба, която трови с жлъч само вашия ден.
Още трябвам ви, знам. Приведете в готовност усмивките,
подсладете ги с фалш, подплатете с мечти за добруване.
Аз стоя срещу вас, но свалих от очите завивката
и приветливо махам с ръка, за съдречно сбогуване.
© Вики Всички права запазени
* * *
"Много думи дочух, деклариращи честност и истина,
но не срещнах зад тях ни почтеност, ни чисти дела."
* * *
Все едно съм ги казал аз. Много пъти съм си тръгвал и все отлагах. Вярвах нещата да се променят, но... Просто не зная как да си сваля всичко написано...
Прощавай, че използвах мястото определено за коментари към творбата ти! Поздравления за стиха ти!...