11.06.2023 г., 12:00 ч.

Сбогуване 

  Поезия
462 9 11

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,
ни покриваща погледа собствена, бяла мъгла.

Всеки има посока и избор - усмивка неискрена
или щедро протегната, топла и силна ръка.
Много думи дочух, деклариращи честност и истина,
но не срещнах зад тях ни почтеност, ни чисти дела.

Уж без страх всеки път се разтварях, а падах сред блатото
на дребнави души, подлостта си нарекли съдба,
но утехата жалка от битка - онази, познатата - 
просто не е за мен. И това не е моя война.

Не, не ми е проблем, че била съм отново излъгана - 
нито аз, нито някой наивен глупак, като мен.
Помислете за вас - като демон ви дебне зад ъгъла
черна злоба, която трови с жлъч само вашия ден.

Още трябвам ви, знам. Приведете в готовност усмивките,
подсладете ги с фалш, подплатете с мечти за добруване.
Аз стоя срещу вас, но свалих от очите завивката
и приветливо махам с ръка, за съдречно сбогуване.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко истина има в този стих!
    Поздравления!
  • Поздравления, хубаво стихотворение, и аз се разпознах!
  • Как съм го пропуснала? Точно това имах нужда да прочета, точно днес!
  • Подкрепям всяка твоя дума казана в стиха:
    * * *
    "Много думи дочух, деклариращи честност и истина,
    но не срещнах зад тях ни почтеност, ни чисти дела."
    * * *
    Все едно съм ги казал аз. Много пъти съм си тръгвал и все отлагах. Вярвах нещата да се променят, но... Просто не зная как да си сваля всичко написано...
    Прощавай, че използвах мястото определено за коментари към творбата ти! Поздравления за стиха ти!...
  • Познато усещане... Поздравления!
  • Дуже добре!
    Початок вірша в перекладі на українську

    Намагався шукати добро там, де його нема.
    Ні, не буду судити - у кожного шлях свій і своя зірка,
    серце мудре - не стерпить чужий обман,
    тож закриє наш погляд лиш свого туману димка
  • До болка искрено и...
    Но защо ли търся пътека позната?
    Все ще съм на хората в устата.
    Какво?Така е писано.

    Всяко огорчение е огледално отражение.
    Вики,върви, защото поезията ти е чиста сълза.
    А сълзите пречистват.
    Поздравления за написаното от теб!
  • Вики, сканирала си болката на съвремието ни. Финалът е труден, но крайно необходим! Поздравления за искрения стих!
  • Няма лустро, няма фалшивите изразни средства от редица изрецитирани "изповеди" на готови за канонизиране особи.
    Трогва, докосва, намира - открих си много от чувствата и мислите тук.
    Аплодисменти от мен!
    Поздравявам те!
  • Много ми е близко
  • Стихът е много силен и много актуален.
    Не само ти се чувстваш така.
    И аз се разпознах...
Предложения
: ??:??