12 мая 2009 г., 17:05

Сбогуване

1.1K 1 2

Сбогом, мое прекрасно минало!

Ето, реших и стигнах до тук.

Макар и да не ми се нрави, реших

и ти обърнах гръб.

Сега не съм щастлива - унила, може би.

Душата ми на две се свива от копнеж по

миналите дни.

А думите на близки хора

напират в мокрите очи.

"Светът не се е свършил" - ми каза ти. Нали?!

Затуй обърнах се и тръгнах по пътя си напред

и казах си: "Момиче, животът е пред теб".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • само напред, мила Меги...само напред.
    хубав стих, мила Меги.
  • Върви по пътя си напред и бъди щастлива. Но помни, макар ти да си приключила с миналото, то със сигурност още не е приключило с теб /не помня кой го беше казал, цитирам по памет/, така че бъди нащрек!!! Дори еднин аромат понякога е в състояние да те запрати отново в миналото.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...