Сбогом, мое прекрасно минало!
Ето, реших и стигнах до тук.
Макар и да не ми се нрави, реших
и ти обърнах гръб.
Сега не съм щастлива - унила, може би.
Душата ми на две се свива от копнеж по
миналите дни.
А думите на близки хора
напират в мокрите очи.
"Светът не се е свършил" - ми каза ти. Нали?!
Затуй обърнах се и тръгнах по пътя си напред
и казах си: "Момиче, животът е пред теб".
© Меги Ризова Всички права запазени
хубав стих, мила Меги.