Сбогом, мое прекрасно минало!
Ето, реших и стигнах до тук.
Макар и да не ми се нрави, реших
и ти обърнах гръб.
Сега не съм щастлива - унила, може би.
Душата ми на две се свива от копнеж по
миналите дни.
А думите на близки хора
напират в мокрите очи.
"Светът не се е свършил" - ми каза ти. Нали?!
Затуй обърнах се и тръгнах по пътя си напред
и казах си: "Момиче, животът е пред теб".
© Меги Ризова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
