Сбогом, мое прекрасно минало!
Ето, реших и стигнах до тук.
Макар и да не ми се нрави, реших
и ти обърнах гръб.
Сега не съм щастлива - унила, може би.
Душата ми на две се свива от копнеж по
миналите дни.
А думите на близки хора
напират в мокрите очи.
"Светът не се е свършил" - ми каза ти. Нали?!
Затуй обърнах се и тръгнах по пътя си напред
и казах си: "Момиче, животът е пред теб".
© Меги Ризова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
