3 нояб. 2010 г., 12:35

Сбогуване...

Поэзия » Другая

1K 0 5

Прегърнал Мъжът букета с цветя,
закрачи, потънал във спомени,
с наведена някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...

Понесе скърбящата своя душа
към гроба, изровен във утрото...
зад него, без шум, погребална кола
прегази на слънцето... лустрото.

Денят натъжи се и сам заваля,
а небето във студ окова се.
Мъжът днес погребваше свойта жена...
... И букетът с цветя разпиля се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fervor (fervor)

Много силен стих наистина!Така силно се доближи до мен и ме докосна и неслучайно, защото и аз преживях подобна болка,също така силна ,както струи от стиховете ти.Поздравявам те!

2011-11-09T12:07:00+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Тъжно!

2011-03-07T16:22:38+02:00
verysmallanimal (Вакрилов)

Поклон!

2010-11-09T09:09:09+02:00
slan4ogled (Радослава Антонова)

Много силен стих, за пореден път!... !

2010-11-09T09:04:54+02:00
velikataniki (Николина Милева)

мен ме разплака....поздравления за вълнуващия стих

2010-11-03T12:51:53+02:00