Сбогуване...
Прегърнал Мъжът букета с цветя,
закрачи, потънал във спомени,
с наведена някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...
Понесе скърбящата своя душа
към гроба, изровен във утрото...
зад него, без шум, погребална кола
прегази на слънцето... лустрото.
Денят натъжи се и сам заваля,
а небето във студ окова се.
Мъжът днес погребваше свойта жена...
... И букетът с цветя разпиля се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
!
