Прегърнал Мъжът букета с цветя,
закрачи, потънал във спомени,
с наведена някак смутено глава,
поприкриващ сълзите отронени...
Понесе скърбящата своя душа
към гроба, изровен във утрото...
зад него, без шум, погребална кола
прегази на слънцето... лустрото.
Денят натъжи се и сам заваля,
а небето във студ окова се.
Мъжът днес погребваше свойта жена...
... И букетът с цветя разпиля се...
© Дида Христозова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!