10 сент. 2008 г., 12:44

Сбогуване

878 0 12
СБОГУВАНЕ

Време е да тръгваш, музо моя!
Твърде дълго май те задържах...
Недостойна се оказах в тази роля –
(Развенчана бях по своя воля!)
сринах се, пропаднах в пълен крах!

Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...

Не повярва в любовта и в мене –
няма да те моля на колене!
Сбогом, музо, тръгвай си сега!





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали?!
    Хубаво е !
  • Добър стих, Нуше!
  • Да, ще бъде:
    Жалко за мечтите разпилени,
    за огнището, затрупано в снега...
    Поздрав!
  • Тя с теб ще си поиграе на жмичка,
    така че... ще се появи много скоро-
    там, където най-малко я очакваш!
  • Ооо, тя те обича и едва ли ще си тръгне от теб.
    Дори и да и казваш ,,сбогом''
    Поздрави, Нуше!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...