10.09.2008 г., 12:44

Сбогуване

Поезия » Любовна

880 0 12

СБОГУВАНЕ

Време е да тръгваш, музо моя!
Твърде дълго май те задържах...
Недостойна се оказах в тази роля –
(Развенчана бях по своя воля!)
сринах се, пропаднах в пълен крах!

Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...
Не повярва в любовта и в мене –
няма да те моля на колене!
Сбогом, музо, тръгвай си сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vitaniya (Таня Цветанова)

Дали?!
Хубаво е !

2008-09-11T00:00:01+03:00
Човек (Анна Станоева)

Добър стих, Нуше!

2008-09-10T23:24:50+03:00
EliTa (Ели)

Да, ще бъде:
Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...
Поздрав!

2008-09-10T21:37:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Тя с теб ще си поиграе на жмичка,
така че... ще се появи много скоро-
там, където най-малко я очакваш!

2008-09-10T19:49:23+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ооо, тя те обича и едва ли ще си тръгне от теб.
Дори и да и казваш ,,сбогом''
Поздрави, Нуше!

2008-09-10T19:34:02+03:00