10.09.2008 г., 12:44

Сбогуване

874 0 12
СБОГУВАНЕ

Време е да тръгваш, музо моя!
Твърде дълго май те задържах...
Недостойна се оказах в тази роля –
(Развенчана бях по своя воля!)
сринах се, пропаднах в пълен крах!

Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...

Не повярва в любовта и в мене –
няма да те моля на колене!
Сбогом, музо, тръгвай си сега!





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали?!
    Хубаво е !
  • Добър стих, Нуше!
  • Да, ще бъде:
    Жалко за мечтите разпилени,
    за огнището, затрупано в снега...
    Поздрав!
  • Тя с теб ще си поиграе на жмичка,
    така че... ще се появи много скоро-
    там, където най-малко я очакваш!
  • Ооо, тя те обича и едва ли ще си тръгне от теб.
    Дори и да и казваш ,,сбогом''
    Поздрави, Нуше!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...