Sep 10, 2008, 12:44 PM

Сбогуване

Poetry » Love

881 0 12

СБОГУВАНЕ

Време е да тръгваш, музо моя!
Твърде дълго май те задържах...
Недостойна се оказах в тази роля –
(Развенчана бях по своя воля!)
сринах се, пропаднах в пълен крах!

Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...
Не повярва в любовта и в мене –
няма да те моля на колене!
Сбогом, музо, тръгвай си сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vitaniya (Таня Цветанова)

Дали?!
Хубаво е !

2008-09-11T00:00:01+03:00
Човек (Анна Станоева)

Добър стих, Нуше!

2008-09-10T23:24:50+03:00
EliTa (Ели)

Да, ще бъде:
Жалко за мечтите разпилени,
за огнището, затрупано в снега...
Поздрав!

2008-09-10T21:37:30+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Тя с теб ще си поиграе на жмичка,
така че... ще се появи много скоро-
там, където най-малко я очакваш!

2008-09-10T19:49:23+03:00
Aneta_kz (Анета)

Ооо, тя те обича и едва ли ще си тръгне от теб.
Дори и да и казваш ,,сбогом''
Поздрави, Нуше!

2008-09-10T19:34:02+03:00