Сбогуване
„Ще търся други кораби в морето,
дано достигна някога брега” - 1971г.
Голямата ми,
истинска любов,
отплува и в морето
се удави –
на „вещици” чаровни –
щедър улов...
Сама и доброволно
ме предаде!
Душата с писък скочи
от Голгота –
разпъвала я бях на кръст
с години,
за неизвършен грях...
в небето ли,
в земята ли потъна,
как я изгубих –
тъй и не разбрах!
Е, мои дни
и мои тъжни нощи –
ранени птици
в бурното море,
аз май доплувах
до брега бленуван –
без плът, без обич,
даже без сърце!
Доплуваха тук
моите останки –
изхвърли ги
една добра вълна.
Човек навярно
късно осъзнава, че жив
не се достига до брега!
Изпратиха ме само шепа
останали приятели добри!
Все някой трябва да затвори
след мен вратата...
И да ми прости!
© Ваня Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Много ми хареса!
Поздравления, Ванечка! -
Поздравления за хубавия стих!!!
-
Много хубав стих, истински, човешки, докосващ! Поздрави мила Ваня
-
Ваня, Ииииии направо ме обзе завист!
Толкова ми, че не ми е 
! -
Благодаря ви приятели за това, че споделихте!
Приятелю tsofa, знам, че рано или късно всеки умира, но за сега имам намерение само да се опитам да прикюча с един много тежък период от живота си.Благодаря,че ви има!! -
Човек колкото и добре да живее - умира.Поздрав!Хареса ми!
-
много хубаво и ...тъжна изповед...
-
!!!
-
Прекрасно!
И много искрено!!! -
И без любов животът е хубав, щом имаш приятели добри! Бъди!
-
Тъжно сбогуване... но ги има и добрите приятели!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
късно осъзнава, че жив
не се достига до брега!"
Потресаващ извод, направо убийствен.