26 may 2010, 22:37

Сбогуване

  Poesía
900 0 12

„Ще търся други кораби в морето,

дано достигна някога брега” - 1971г.

 

Голямата ми,

истинска любов,

отплува и в морето

се удави –

на „вещици” чаровни –

щедър улов...

Сама и доброволно

ме предаде!

Душата с писък скочи

от Голгота –

разпъвала я бях на кръст

с години,

за неизвършен грях...

в небето ли,

в земята ли потъна,

как я изгубих –

тъй и не разбрах!

 

Е, мои дни

и мои тъжни нощи –

ранени птици

в бурното море,

аз май доплувах

до брега бленуван –

без плът, без обич,

даже без сърце!

Доплуваха тук

моите останки –

изхвърли ги

една добра вълна.

Човек навярно

късно осъзнава, че жив

не се достига до брега!

Изпратиха ме само шепа

останали приятели добри!

Все някой трябва да затвори

след мен вратата...

И да ми прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...