26 may 2010, 22:37

Сбогуване

  Poesía
901 0 12

„Ще търся други кораби в морето,

дано достигна някога брега” - 1971г.

 

Голямата ми,

истинска любов,

отплува и в морето

се удави –

на „вещици” чаровни –

щедър улов...

Сама и доброволно

ме предаде!

Душата с писък скочи

от Голгота –

разпъвала я бях на кръст

с години,

за неизвършен грях...

в небето ли,

в земята ли потъна,

как я изгубих –

тъй и не разбрах!

 

Е, мои дни

и мои тъжни нощи –

ранени птици

в бурното море,

аз май доплувах

до брега бленуван –

без плът, без обич,

даже без сърце!

Доплуваха тук

моите останки –

изхвърли ги

една добра вълна.

Човек навярно

късно осъзнава, че жив

не се достига до брега!

Изпратиха ме само шепа

останали приятели добри!

Все някой трябва да затвори

след мен вратата...

И да ми прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...