Сбогуване
„Ще търся други кораби в морето,
дано достигна някога брега” - 1971г.
Голямата ми,
истинска любов,
отплува и в морето
се удави –
на „вещици” чаровни –
щедър улов...
Сама и доброволно
ме предаде!
Душата с писък скочи
от Голгота –
разпъвала я бях на кръст
с години,
за неизвършен грях...
в небето ли,
в земята ли потъна,
как я изгубих –
тъй и не разбрах!
Е, мои дни
и мои тъжни нощи –
ранени птици
в бурното море,
аз май доплувах
до брега бленуван –
без плът, без обич,
даже без сърце!
Доплуваха тук
моите останки –
изхвърли ги
една добра вълна.
Човек навярно
късно осъзнава, че жив
не се достига до брега!
Изпратиха ме само шепа
останали приятели добри!
Все някой трябва да затвори
след мен вратата...
И да ми прости!
© Ваня Иванова All rights reserved.
!