Сбогуване с манастира...

14 мая 2015 г., 10:04

Поэзия » Другая

320 0 2

Сбогуване с манастира...

Във Старата гора припада Нова вечер-

дърветата във здрача със тъмна нежност гали,

а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност

и с нещо спотаено в душите... Все да жали...

... А в манастира ще утихнат в съня си Вековете,

коиго необмислено решихме да събудим,

но нашето присъствие объркано ще свети

с блуждаещите сенки от призрачни заблуди...

От каменните кръстове отдавна са изтрити:

и имена, и дати, от споменът за земното,

а в полунощ, когато тук идват пак Душите,

те с мъртвите общуват, и оживява тленното...

... Една звезда внезапно полита към Земята,

полъхва тъмен вятър, ухае нежно билето:

по първите петли ще догори Звездата

и мъртвите отново ще легнат във могилите...

Коста Качев,

Етрополски манастир „Св.Троица”

voda (Елица Ангелова)

2015-05-15T00:33:01+03:00

След сбогуването са останали свидни спомени за утихналите в манастира векове...
Красиво описание!
Благодаря, Коста!
Katriona (Кети Рашева)

2015-05-14T11:25:52+03:00

Блестящо! Толкова образно е пресъздадено, че съпреживях!