Сбогуване с манастира...
Сбогуване с манастира...
Във Старата гора припада Нова вечер-
дърветата във здрача със тъмна нежност гали,
а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност
и с нещо спотаено в душите... Все да жали...
... А в манастира ще утихнат в съня си Вековете,
коиго необмислено решихме да събудим,
но нашето присъствие объркано ще свети
с блуждаещите сенки от призрачни заблуди...
От каменните кръстове отдавна са изтрити:
и имена, и дати, от споменът за земното,
а в полунощ, когато тук идват пак Душите,
те с мъртвите общуват, и оживява тленното...
... Една звезда внезапно полита към Земята,
полъхва тъмен вятър, ухае нежно билето:
по първите петли ще догори Звездата
и мъртвите отново ще легнат във могилите...
Коста Качев,
Етрополски манастир „Св.Троица”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
