Сбогуване с манастира...

14.05.2015 г., 10:04 ч.

Поезия » Друга

4.5 (2)

385 0 2

Сбогуване с манастира...
Във Старата гора припада Нова вечер-
дърветата във здрача със тъмна нежност гали,
а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност
и с нещо спотаено в душите... Все да жали...
... А в манастира ще утихнат в съня си Вековете,
коиго необмислено решихме да събудим,
но нашето присъствие объркано ще свети
с блуждаещите сенки от призрачни заблуди...
От каменните кръстове отдавна са изтрити:
и имена, и дати, от споменът за земното,
а в полунощ, когато тук идват пак Душите, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Портрет на живота
Дай, Боже, всекиму любов такава!

Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
Робство

Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...

Още произведения »