yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
5 дек. 2021 г., 12:33  

Сбогуване със зимната тъга 

  Поэзия » Любовная
417 5 8

СБОГУВАНЕ СЪС ЗИМНАТА ТЪГА

 

Остават шепотите в мрака – да ми напомнят за дъжда,

след който дълго те очаквах и нишки от тъга предях.

Копнеех да съм лист от явор, покрит с червено кадифе

и да се стелне листопадът – с уханието на кафе,

да бъда мравчица, понесла добрите слънчеви лъчи –

да скъта златната им плесен – на тъмно. И да не личи.

Да бликне в кротнало поточе умората от тежък ден –

чезнат ли сред многоточия ятата щъркели над мен.

Да шия риза за реката от пищна есенна тафта –

с нагръдник жълъдов – и вятър да дипли сухата трева.

Аз в скута си отглеждам зима – която, знам, че предстои.

Три болчици непоносими, които – как? – ще си простим?

Но ти ела, не се страхувай – снегът е още чист и бял,

и нежна топлата милувка на призрачния му воал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??