Сбрана в стъпките роса
Емоция. Страст.
Очаквана и Желана.
Кошутена моя сълза,
моя китна поляна!
Слънцето се прекатурва
и повлича светлината...
Ти си младата фиданка.
Аз съм южния ти вятър.
Богородица си моя,
не в олтара - а в сърцето!
Свети Гьорги съм на коня-
в тиха нощ за тебе светя...
Любовта ми е при тебе,
под ресниците ти сини...
Знам, душата ти изгаря
на кандилото с зехтина...
Аз съм мощната стихия,
дивия ти ураган!
Ти си с твойта орисия -
щом ме зърнеш и - вулкан!
Калдъръми чаткат лудо
под среднощните копита...
Сладко - сънена! Не будя...
Ще те грабна, без да питам!
Вятърът, с рисунък нежен,
гали твоята коса.
В този миг, така вълшебен,
капе сребърна луна.
Живият живот разцъфва
във букет от пъстрота!
Нещо за любов разказва,
сбрана в стъпките, роса...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
