Jul 7, 2009, 8:16 AM

Сбрана в стъпките роса 

  Poetry » Love
794 0 18

Емоция. Страст.

Очаквана и Желана.

Кошутена моя сълза,

моя китна поляна!

Слънцето се прекатурва

и повлича светлината...

Ти си младата фиданка.

Аз съм южния ти вятър.

Богородица си моя,

не в олтара - а в сърцето!

Свети Гьорги съм на коня-

в тиха нощ за тебе светя...

Любовта ми е при тебе,

под ресниците ти сини...

Знам, душата ти изгаря

на кандилото с зехтина...

Аз съм мощната стихия,

дивия ти ураган!

Ти си с твойта орисия -

щом ме зърнеш и - вулкан!

Калдъръми чаткат лудо

под среднощните копита...

Сладко - сънена! Не будя...

Ще те грабна, без да питам!

Вятърът, с рисунък нежен,

гали твоята коса.

В този миг, така вълшебен,

капе сребърна луна.

Живият живот разцъфва

във букет от пъстрота!

Нещо за любов разказва,

сбрана в стъпките, роса...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??