Сбъднат сън
Дюлите презряват - но през август -
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен,
разсънил позаспалите полета.
Като призрак във нощта ми се промъкваш,
разрязвайки със писъци сърцето ми.
А душата ти е жадна - малък процеп
в голямата, безпринципна вселена.
Гърдите ти са приказни потоци,
в които без да мисля ще се влея.
По трапчинките на бузите е пусто.
Отвори очи. Повярвай. Не сънуваш.
Макар че нощем устните от пурпур
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен,
разсънил позаспалите полета.
Като призрак във нощта ми се промъкваш,
разрязвайки със писъци сърцето ми.
А душата ти е жадна - малък процеп
в голямата, безпринципна вселена.
Гърдите ти са приказни потоци,
в които без да мисля ще се влея.
По трапчинките на бузите е пусто.
Отвори очи. Повярвай. Не сънуваш.
Макар че нощем устните от пурпур
без да спрат, от обич те целуваха...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Шуманов Все права защищены
