12 июл. 2008 г., 12:10

Сбъднат сън 

  Поэзия
644 0 10
Дюлите презряват - но през август -
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен,
разсънил позаспалите полета.
Като призрак във нощта ми се промъкваш,
разрязвайки със писъци сърцето ми.
А душата ти е жадна - малък процеп
в голямата, безпринципна вселена.
Гърдите ти са приказни потоци,
в които без да мисля ще се влея.
По трапчинките на бузите е пусто.
Отвори очи. Повярвай. Не сънуваш.
Макар че нощем устните от пурпур

без да спрат, от обич те целуваха...

 

 

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??