Сбъднат сън
Дюлите презряват - но през август -
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен,
разсънил позаспалите полета.
Като призрак във нощта ми се промъкваш,
разрязвайки със писъци сърцето ми.
А душата ти е жадна - малък процеп
в голямата, безпринципна вселена.
Гърдите ти са приказни потоци,
в които без да мисля ще се влея.
По трапчинките на бузите е пусто.
Отвори очи. Повярвай. Не сънуваш.
Макар че нощем устните от пурпур
през юли можеш пресни да откъснеш.
Дланите ти помня - като лакмус
сред частиците - изящните ти пръсти.
Гласът ти ме събужда - като тътен,
разсънил позаспалите полета.
Като призрак във нощта ми се промъкваш,
разрязвайки със писъци сърцето ми.
А душата ти е жадна - малък процеп
в голямата, безпринципна вселена.
Гърдите ти са приказни потоци,
в които без да мисля ще се влея.
По трапчинките на бузите е пусто.
Отвори очи. Повярвай. Не сънуваш.
Макар че нощем устните от пурпур
без да спрат, от обич те целуваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
