Коледа, Коледа вече настъпи!
Мама набързо вечеря скалъпи!
Работила бе днес до последно
и се чудех дали е така редно!

Мислих, мислих и реших да помогна
доколкото сама мога да смогна!
Тайно днес омесих малка погача, 
която оставих скришно да втаса! 

Курабийки замесих самичка.

Подмазах с масло голяма тавичка.
Поставих ги в нея. Чаках да втасат.
И тайно се питах дали ще стават? 

Метнах във фурна погача. Зачаках,
както стоях и се сетих. Заплаках. 
Паричка в нея забравих да сложа, 
колко е тежко, сега се тревожа! 

Парички ще няма тази година,
нека сме здрави поне догодина!
А мама да може отново с мене
да има повече свободно време!

Това пожелах си аз за Коледа
поглеждайки с вяра Витлеемска звезда!
С радост извадих голяма тавичка.
Поставих сладки в красива паничка.

А мама, когато сложи вечеря, 
аз с гордост скрито сервирах, треперя! 
Какво ли мама ще си мисли сега?! 
Избягах уж нещо да си облека! 

Погледнах аз плахо, скрила главата. 
Усмивка голяма, мама самата
показа щастлива и промълвила:
"Сбъднат сън е, че ме е отменила!"